Струваше си...

Знаете ли?

Писна ми!

Писна ми да греша. О, ще продължавам да го правя, но преди това ще посветя един пост на онези моменти... безгрешните. Онези, в които осъзнаваш, че точно това е мястото, на което е трябвало да бъдеш.... Че точно така е трябвало да станат нещата... че си е заслужавало.

Спомняте ли си онова неуписуемо усещане за... балон. Така ще го нарека. Сякаш балон се надува в стомаха ти, иде ти да подскачаш, да пляскаш с ръце, да крещиш от радост и просто... си щастлив. Усмивки... безброй усмивки се сипят тогава и безброй прегръдки и целувки. А на устните, в съзнанието, има само една дума.. "Струваше си!"...
Не смятате ли, че моментите, когато усещаш, че нещо си е струвало... си струват? Аз мисля, че е така. Удовлетворението от добре свършената работа, нали така го наричат, няма равно...
Е, добре де, всъщност има, но това, най-малкото, е едно от най-прекрасните чувства... Най-твоето си....
Следващият път, когато го почувствате, ако някой въобще е прочел този пост, усмихнете се още по-широко, защото си е струвало и вие го знаете... Просто се усмихнете :)